Радев: За разлика от Борисов, моята фантазия има предел

Публикувано във факти.бг: Президентът съобщи, че ще наложи вето на промените в Закона за МВР

ликувано във факти.бг: Президентът съобщи, че ще наложи вето на промените в Закона за МВР

Публикувано във факти.бг: Президентът съобщи, че ще наложи вето на промените в Закона за МВР

"Моят дрон е толкова добър,че може да влиза в спални, да прави записи, да отваря чекмеджета и да ги тъпче с евра. В момента има един нелеп сценарий - да се отклони вниманието от най-големия въпрос - дали тези снимки са някаква манипулация и дали записът е монтаж.

Упрaвлявaл cъм и caмoлeт, упрaвлявaл cъм и дрoн. Нe мoгa дa тълкувaм вcичкo изрeчeнo oт г-н Бoриcoв, зaщoтo зa рaзликa oт нeгo мoятa фaнтaзия вce пaк имa някaкви грaници.

Тoвa кaзa държaвният глaвa Румeн Рaдeв, кoмeнтирaйки вчeрaшнaтa прecкoнфeрeнция нa прeмиeрa Бoриcoв и нoвитe кoмпрoмaти в мeдиитe, прeдaдe БГНEC.

Прeдcрoчнитe избoри и cлужeбнoтo прaвитeлcтвo нe ги oпрeдeлям aз. Никoгa нe cъм изрaзявaл жeлaниe зa cлужeбнo прaвитeлcтвo, зaяви oщe прeзидeнтът Рaдeв прeд журнaлиcти в Пeрник, къдeтo днec e нa пoceщeниe.

В мoмeнтa нaй-вaжнoтo, пo думитe нa прeзидeнтa, e възcтaнoвявaнe нa дoвeриeтo в oбщecтвoтo. Тoвa e възмoжнo caмo чрeз иcтинaтa, убeдeн e Рaдeв и дoбaви, чe oт тoвa зaвиcи бъдeщeтo ни кaтo прaвoвa държaвa, нo ocнoвнa рoля тук имa прoкурaтурaтa зa рaзcлeдвaнeтo нa изтeглитe aудиoзaпиc и cнимки.

Упрaвлявaл cъм и caмoлeт, упрaвлявaл cъм и дрoн. Нe мoгa дa тълкувaм вcичкo изрeчeнo oт г-н Бoриcoв, зaщoтo зa рaзликa oт нeгo мoятa фaнтaзия вce пaк имa някaкви грaници.

Тoвa кaзa държaвният глaвa Румeн Рaдeв, кoмeнтирaйки вчeрaшнaтa прecкoнфeрeнция нa прeмиeрa Бoриcoв и нoвитe кoмпрoмaти в мeдиитe, прeдaдe БГНEC.

Прeдcрoчнитe избoри и cлужeбнoтo прaвитeлcтвo нe ги oпрeдeлям aз. Никoгa нe cъм изрaзявaл жeлaниe зa cлужeбнo прaвитeлcтвo, зaяви oщe прeзидeнтът Рaдeв прeд журнaлиcти в Пeрник, къдeтo днec e нa пoceщeниe.

В мoмeнтa нaй-вaжнoтo, пo думитe нa прeзидeнтa, e възcтaнoвявaнe нa дoвeриeтo в oбщecтвoтo. Тoвa e възмoжнo caмo чрeз иcтинaтa, убeдeн e Рaдeв и дoбaви, чe oт тoвa зaвиcи бъдeщeтo ни кaтo прaвoвa държaвa, нo ocнoвнa рoля тук имa прoкурaтурaтa зa рaзcлeдвaнeтo нa изтeглитe aудиoзaпиc и cнимки.

Свободата е на върха на цигарата!

Да пушиш е част от личната свобода.

Защо пълната забрана на тютюнопушенето е нелепа и каква е връзката между упойващите вещества и свободата? Отговорите на тези въпроси се съдържат в коментара на Андрей Райчев. Ето неговата теза:


В агресията си непушачите не си задават един очевиден въпрос: "Защо пушачите, които отлично знаят, че навикът им е вреден, така яростно отстояват "правото" да пушат в заведения?" Никой не се бори да пуши на работа или на стадиона. Говори се за заведенията - толкоз. Ако бяха се замислили над това, може би войнстващите непушачи не биха били така арогантни. Впрочем, всички аргументи вече са изказани:

Свободата да се тровиш - вечната човешка свобода!

Първо - икономически: Не ни трябва в тази криза да влошаваме бизнеса на ресторантьорите. Плюс това - част от пушачите (примерно моя милост) избират къде да почиват в зависимост от забраните; т.е. ако оставим заведения, в които да се пуши, ще стимулираме туризма.

Второ - здравни: Вредата от пушенето се преувеличава. Най-ярко това се илюстрира със заболеваемостта от рак на белите дробове. В страните, драстично намалили тютюна, няма спад на тази болест. И трето - социални: Възможно е почти напълно да се избегне "пасивното пушене". Тези, които не искат, няма да посещават малкото места, където пушенето вечер ще е разрешено.

Срещу всичко това обаче има един-единствен (привидно силен) аргумент и той покрива всичко: Пушенето е вредно. Значи напълно и завинаги трябва да се забрани. И тук започва най-същественото, което борците срещу тютюна не улавят.

Защо все пак пушачите така страстно воюват за навика си? Защо пазят последна територия (поне вечер в заведението не ми забранявайте)? Отговорът е лесен: те отстояват някаква важна за тях свобода. В този пункт ясно дочувам гневно-презрително възклицание: "Свобода!? Свободата да се тровиш!?" Да, скъпи хора, свободата да се интоксикираш е една важна и вечна човешка свобода!

Преди всичко: нямало е, няма и няма и да има никога човешко общество, което да не е създало публични ритуали на употреба на упойващи вещества. Примерите са безчет и тук си струва да посочим само три типови случая:

Първо: Опитите да се забрани със сила интоксикирането винаги водят до нелегална консумация. САЩ дължат цялата си мафия на глупостта преди 80 години да забранят напълно алкохола.

Второ: Когато една цивилизация успее да отстрани един интоксикант (както са успели мюсюлманите да постъпят с алкохола), възниква в компенсиращи размери употреба на друг. В Средна Азия това, което наричаме "наркомания", се организира официално от добре работещи институции; без особено неприятни последици за хората, между другото; делът на наркоманите в тези страни не се отличава съществено от тукашния!

Уиски с лед и цигара-класика.

Пушенето като бягство

Трето: Дори когато хората изпаднат във физическа невъзможност да си доставят интоксикант, те все пак намират начини да компенсират дефицита. Любим мой пример са ескимосите, които като няма от какво да варят алкохол - поради пълното отсъствие на захари в околната им среда - пият сок от варени мухоморки. А по-заможните ядат месо на елени, нахранени с така изварените мухоморки! Има и по-драстични доказателства - група наши инженери в пустинята Гоби, успели да сварят упойващо вещество подобно на ракията от мравки, не се шегувам!

Това е положението. Човечеството винаги и навсякъде е осъждало упойващите вещества като вредни (и те са вредни). И винаги и навсякъде е прибягвало до тях.
В тялото на всеки от нас има затаен бунт срещу обществото, срещу реда. Тялото ни на животни иска да избяга, да го оставят на мира. Разбира се, повечето хора, във всички времена, се справят с това желание. Но и повечето хора - поне "за малко", бягат, компенсират. Интоксикацията е просто най-лесното бягство, най-евтиното и най-бързото. Стига да е с мярка, естествено. Затова не е шега, че пушачите бранят свободата си.

Източник Дойче Веле

Борисов: От днес ще спя с пистолет до главата. Радев ме следи с дрон (ВИДЕО)

„Оставаше само едно малко момче да сложат до мен“,

каза още премиерът в коментара си за снимките.

Записките и снимките дошли в момент, в който ГЕРБ трупали все по-голям рейтинг. Според него всичко това е нагласено още преди година, тъй като тогава мокетът в спалнята му бил такъв, какъвто е на снимките. „Оставаше само едно малко момче да сложат до мен - и направо да се хвърлям оттук... Това ли е демокрацията?”, каза още премиерът.

„Заплахите идват не от кого да е, а от държавния глава, от обединителя на нацията. За да не е само той в калта, дай да ме вкарат и мен там. Ние сме жертва, а не инициаторите на всичко това”, каза още министър-председателят. И допълни, че "компроматите се изготвят на първо място от президента Радев, оттам от БСП, Мая Манолова, Цветанов, Слави Трифонов и всичките ДСБ-та по земните кълбета".
"Радев ме следи с дрон, който му е подарен от Китай. И като кажа на охраната, че ще го сваля, той го прибира. Докарва ми го пред терасата, пред входа.", заяви още Борисов.

Това са само част от „бисерите“ които може да чуете на видеото. По интересни са реакциите на съпартийците които с гърдите си закриват амбразурата от която бълват издънки и простотии.

Според Гешев това било атака и срещу прокуратурата. Гузен негонен бяга. И с право. Падне ли Борисов не се знае кой ще дойде. Черепа също намеква за влизане в политиката, а той положително няма да им прости.

Цирка едва сега започва. Днес се очаква и Радев да отговори на нападките. Няма да ни е скучно тия дни. Лошо е народа накрая плаща сметката.

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

- Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
    - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Нищо ново под слънцето

 

   Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, запалатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените

глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! 

Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден първий.

Думи сякаш писани днес. Цитатът е от статията „Смешен плач” на Христо Ботев, в. „ Дума на българските емигранти”, 1871 г. Мотото на вестника е: „Истината е свята, свободата е мила!“

Коментарът е излишен. Всеки сам може да пречупи написаното през собствения си мироглед.