Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, запалатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените
глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден първий.
Думи сякаш писани днес. Цитатът е от статията „Смешен плач” на Христо Ботев, в. „ Дума на българските емигранти”, 1871 г. Мотото на вестника е: „Истината е свята, свободата е мила!“
Коментарът е излишен. Всеки сам може да пречупи написаното през собствения си мироглед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар